След като съберем цветовете, внимателно отделяме червените близалца от останалата част на цветето. На този етап шафранът не мирише. Ароматът се освобождава след като близалцата се изсушат и съдържанието на вода спадне. Дъхът на шафрана е дървесен, сладък и силно флорален, докато вкусът му е леко горчив, бавно развиващ се и възбуждащ апетита.
Най-характерната му черта е оцветяването, което придава на храната, към която се добави. Това се дължи на каротеноидния пигмент кроцин. Златистият оттенък внася „светлина” в бледо оцветени храни като ориза и затова шафранът традиционно се използва в испанската паеля, италианското ризото, както и в индийските ястия с ориз и къри. Изключително подходящ е за подправяне и на ястия с месо, риба, морски дарове, десерти, сосове, напитки и др.
